Мостар, Дубровник, Крка

Този пост бе написан в Монтенегро, но поради хронична липса на интернет се публикува чак днес. Тъжно, тъжно, сълзи.

И така, тръгнахме от Сараево по магистрала, за наше щастие, за да слезем от магистралата едва 6км по-късно и 2 евро по-бедни. От там започна дългият път през Босна и Хърватска и тежката борба с глада на Сияна.

Мостар

Само час и малко стигнахме и първата си спирка - Мостар - град, който напълно отговаря на името си и е известен основно с един мост. Готин мост е де, висок и на 400-500 години, минимум. Също така в Мостар има клуб на скачащи от моста. Не можеш да скочищ от моста, ако не си част от клуба.

За да си оправя настроението от факта, че не мога да скоча от моста, започнах да скачам от една скала под моста. Водата беше студена но пак беше страхотно, защото жегата беше нереална. Сияна оправи нейния проблем с прегравянето като се набута под един водопад, пред неодобряващия поглед на една бабичка. После скочи и в реката, по гащи, заедно с една италианка. Такива ми ти работи.

Към 2 часа рекохме БРЪМ БРЪМ нататък и продължихме към Хърватска. Първоначалният план беше да отидем в Крка веднага, защото, нали, има водопади, и там може да се плува, нали. Кой се кефи повече от това да плува под водопади от нас? Ще се върна на този въпрос малко по-късно, отговора не е толкова очевиден.

Къмпинзи, майна

Решихме, че ще стигнем в Крка твърде късно и веднага след границата решихме да тръгнем към Дубровник, чак след това да се върнем до Крка. БРЪМ БРЪМ карахме по страхотния панорамен път до къмпинг Под Маслином (има маслини), спряхме в къмпинга, после БРЪМ БРЪМ обратно се върнахме по страхотния панорамен път до къмпинг Трстено, защото под Маслиномите вече имаше много хорица. И останахме в Трстено два дни, къпейки се, скачайки от кея, възползвайки се от новото ГоПро и въргаляйки се на надуваемите дюшеци. Бахти кефа.

Дубровник

На втория ден станахме рано рано, което не беше много трудно, имайки предвид непобедимата 40 градусова жега през нощта. Опитахме се да си хванем рейсчето за Дубровник, решихме че никога няма да дойде и се опитахме да хванем стоп. Минаващите шофьори не бяха доволни, че се опитваме да хванем стоп от автобусна спирка, може би им е намирисало на мизерия (не разбирам защо). После рейсчето все пак дойде, оказа се че сме станали прекалеееено рано. И БРЪМ БРЪМ отидохме в Дубровник, платихме 25 евро за да ходим по стените, които са еднопосочни, защото, сърпрайз сърпрайз ИМАШЕ ХИЛЯДИ ХОРА. ЛЕЛЕ КОЛКО ХИЛЯДИ ХОРА ИМАШЕ. Дубровник е град, в който живеят основно хиляди хора, които са туристи. Естествено поснимахме се, не успяхме да седнем на Железния трон, но те много хора ги обезглавиха без да седнат там, така че не се чувствахме ощетени.

После си хванахме рейсчето на обратно, и под хванахме имам предвид чакахме 30 мин на жега, после отидохме в едно ресторантче до спирката, поръчахме си сок, нямаше сок, поръчахме си друг вид сок, пак нямаше сок, поръчахме си вода и пихме вода. И час по-късно дойде рейсчето.

Крка

Събрахме си чукарите и БРЪМ БРЪМ към Крка, 4 часа по-късно акостирахме на къмпинг Крка, където сърпрайз сърпрайз ИМАШЕ МНОГО ХОРА. Но не хиляди, само стотици. Импрувмънт, помислихме си. Не.

Сутрин стана, БРЪМ БРЪМ Асен и Сияна отидоха на водопадите. Там отново обедняхме с 25 евро, но пък водопадите бяха много красиви и можехме да се къпем в тях. Освен че... познахте, ИМАШЕ ХИЛЯДИ ХОРА, СТОТИЦИ МИЛИОНИ ХИЛЯДИ ХОРА. Помните ли като ви питах кой обича да плува във водопади повече от Асен и Сияна??? ОКАЗА СЕ ЧЕ ЦЕЛИЯ СВЯТ ОБИЧА ДА ПЛУВА ПОД ВОДОПАДИ! Беше претъпкано, и всички бяха дали по 12 евро. Едно от нещата за Хърватска, които трябва да знаете, е че там избиват риба. Всеки ден, активно, се избиват хиляди риби. Просто избиват рибата.

БРЪМ БРЪМ обратно, отново през Дубровник, отново покрай къмпинг Трстено (спряхме за смокини, беше рисково), отново по същия път и в 22:00 се озовахме в Черна Гора. Тук няма толкова много хора. Има плаж. Не избиват риба... за сега.

Толкова от нас, три дни БРЪМ БРЪМ, три дни хора и много избита риба, много пари по-малко, отново щастливи.

Аз лично скачах от кея с голям кеф.